Габровското село Столът отстои на 29 км разстояние в западна посока от областния град, от който лесно може да се стигне и до Севлиево. В същото време до Априлци дистанцията от селото е само 12 км, но трябва да се придвижим в посока североизток. До Севлиево е 12 км, тоест с три км по-малко спрямо Габрово. Черновръшкият рид и село Градница биха могли да послужат като точки за допълнително ориентиране по отношение точното разположение на селото, а реките Видима и Граднишка са два от основните водни басейна за региона. Втората се влива в първата, като това допринася за сравнително добрите условия на напояване на преобладаващите в областта светлосиви горски почви. През 1992-ра година е установено, че тук живеят малко повече от 300 души, като за сравнение през далечната 1934-та техният брой е 750. Към днешна дата населението не е нараснало, а се е редуцирало до 224 човека, като данните са от 2019-та година.
Въпреки сравнително малкото население, Столът приютява предимно хора с българска принадлежност и много малко от турската и ромската етнически групи. При една от последните проверки по този показател в селото живеят 67 роми и трима турци, а всички останали са българи. Това става ясно през 2011-та година, а общо е направено преброяване сред 238 души. Сегашното име на населеното място не е единственото, с което хората го познават през годините. То се нарича още Граднишки колиби и се състои от няколко на брой махали. Дукяните, Дундевска и Кънчевска са три от въпросните махали, по-късно присъединени в едно цяло и така се стига до появата на селото в сегашния му вид. Една от най-важните обществени и едновременно с това културни сгради в селото е православният храм Свети Георги, чието построяване трябва да се отнесе към 1859-та година. Лично видинският валия Мохамед издава декрет или позволение за строежа на църквата, а но въпросният ферман е изгубен. Петко Начев е един от първите мъже, лично настоявал за изграждането на храма, като лично е свещенослужител в продължение на 15 години на първо време в собствения си дом. През 1865-то до храма изниква още една постройка.
Тази сграда първоначално служи за хамбар, в който се събира житото на населението от Столът. Там също така се пази на съхранение и друг вид храна, а впоследствие хамбарите са преградени и се използват за училищни стаи. През 1908-ма година е построена и камбанария за църквата, а това е паметен период за народа ни предвид обявяването на 22-ри септември на независимост. Ненчо и Наум Илиеви са пряко свързани с изографисването на църквата в селото, защото рисуват от вътрешната й част и освен това са представители на прочутата дебърска школа. В храма те оставят един запазил се и до днес надпис, намиращ се на южния прозорец. Не бива да забравяме и за рисуваните стенописи на тавана, както и прозорчените ниши. Сред най-ярките и добре запазени образи е този на Свети Роман Сладкопевец. Към днешна дата няма данни дали храмът функционира и отделяни ли са средства за поддръжката му.
